Душата ми е натежала от плодове,има ли кой да ги откъсне и да засити глада си?
Няма ли сред хората някой милостив постещ,който да разговее с моята родитба и да ме облекчи от тежестта на моето изобилие?
Душата ми изнемогва под товар от злато и сребро,ще се намери ли сред хората
някой да напълни джобовете си,та да отнеме от мойто бреме?
Душата ми прелива от виното на вековете,няма ли някой жаждещ да си налее,да пие и да утоли жаждата си?
 
Да бях дърво,което не цъфти и ражда - болката на плодородието е по горчива от болката на безплодието,страданията на богатия,от когото не взимат нищо,са по ужасни от отчаянието на бедняка,който не намира с какво да залъже глада си.

Да бях пресъхнал кладенец и в мен хората да хвърлят камъни - това е по леко,отколкото да съм извор на жива вода,а жадните да ме прескачат без да пият.

Да бях изкорубена свирка,тъпкана с крака - по добре,отколкото да съм китара със сребърни струни в дом на  безрък стопанин с глухи обитатели.

Джубран Халил
М.Ц.