Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 23:14 - В училище на какво(не)ни учат?
Автор: dianakstoinova Категория: Други   
Прочетен: 1284 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Докато мама разхождаше кучето, а аз белех картофи у дома, сама заговорих на себе си на английски(правя го често, за да упражнявам английския и защото обичам да си говоря сама) Та стигнах до темата за обучението, замислих се малко по-задълбочено и възнамерявам да споделя и тук какви мисли минаха през главата ми.

Целта на ходенето на училище е децата да бъдат образовани, да знаят достатъчно неща за заобикалящия ги свят и да добият определени умения, които ще им помогнат занапред в живота. Разбира се, започва се от българската азбука и числата. Първо учат децата да пишат, четат и да смятат, колкото да се оправят в магазина за храна. Учат и Роден край, първият им разказвателен предмет, който в общи линии представя света, в който живеят. В програмата присъстват музика, изобразително изкуство и физическо възпитание и спорт, които развиват различни умения в тях и ги забавляват. До тук всичко е перфектно!
Във втори клас обаче се добавя английски език, без никой да пита никого какъв език да учи детето му, а детето няма как да бъде попитано, тъй като е прекалено малко, за да взима адекватни решения. Нека кажем, че решението да се учи английски е добро, защото без английски на тази планета оцеляване няма. Не знаеш ли английски, не можеш да се оправиш никъде - не разбираш какво пише на компютъра, не разбираш песните, които се пускат навсякъде, не разбираш какво говори останалата част от света. Така че в този случай добре са решили, простено им е, че не са поискали второ мнение. 
До четвърти клас всички деца учат неща, които са за обща култура, желателно е да я имаме. Нормално е да се учим да смятаме до 1 милион и да знаем правилата в българската граматика, както и някои основни събития от историята и важни места на планетата. В края на четвъртата година в училище се правят изпити по Български език, Математика, Човекът и природата и Човекът и обществото, които проверяват до колко успешно децата са получили обща култура, която ще им трябва занапред навсякъде в живота. След това част от учениците кандидатстват в някоя математическа гимназия, където искат да изучават усилено математика, а другите остават в старите си училища до седми клас. И идват големите изпити, а с тях и големите несправедливости....не те питат какво искаш да учиш по-нататък и какви са ти интересите. Ти правиш изпит по БЕЛ, Математика, Английски език, Химия, Физика, Биология, История и География. Ок, хубаво, никой не те пита, нямаш думата. Учиш, пишеш, доказваш, тъй решили демократите. Свобода ти дават тогава, когато стане време за кандидатсване. Имаш пълна свобода да избереш училището в което да учиш и никой(освен евентуално родителите)не може да ти налага къде да отидеш. Решаваш да учиш примерно в езикова гимназия с първи чужд език английски и втори чужд - испански, защото много ти се отдават езици и искаш с това да се занимаваш занапред. Но има един проблем! Там се кандидатства с удвоените оценки от изпитите по БЕЛ и Математика + годишните оценки по същите два предмета. Но ти не ставаш по математика! Не знаеш как се събират и изваждат многочлени, формулите за съкратено умножение не са ти напълно ясни и не можеш да запомниш многобройните формули за намиране на обиколка на правоъгълник, пък лице на триъгълник, обем на призма и различните видове призми и т.н. За сметка на това говориш английски свободно и си имаш представа от поне още няколко езика, попиваш ги като гъба! Само че заради слабата оценка на теста по математика в желаната от теб паралелка е влязъл човек, на когото му се отдава математика и е кръгла нула по езици. Ти оставаш в СОУ, а той е приет в една от най-престижните гимназии в страната.
Или пък да кажем, че са те приели по някаква случайност. Изкарал си някак изпита, уцелил си случайно отговорите на някои задачи по математика. Оценката ти е 4.100 - сравнително малко, но те е спасило безупречното ти представяне по БЕЛ - 5.598. Приели са те в желаното училище, ще учиш това, което си избрал. Първата година ти е**т майката от първи език, учиш само това. Мислиш си "Ех, училище мечта! Уча точно това, което винаги съм искал", защото имаш по 4-5 часа английски на ден, както и в училището си имаш американка, която не знае български и можеш да упражняваш езика колкото си искаш. Единствените различни предмети са ФВС, Изобразително изкуство, Музика, Информационни технологии, Български език и Математика. Такава радост няма на света! И тогава...
Добре дошли във втората година в Национална Априловска гимназия - мястото, където учиш "каквото искаш". Идва и момента, в който започваш да учиш втория език, а именно испански. Мислиш си, че ще знаеш и английски, и испански до съвършено ниво. Английски имаш всеки ден, имаш часове с американката, имаш си два СИП-а на английски и учиш история на английски, испанският е три пъти седмично. А останалата част от програмата от какво е заета? Любимата ти математика, български език, физика, химия, биология, география, психология, ФВС, ИТ, информатика, изобразително и музика. Уауууу, колко много обща култура! След първия учебен ден се връщаш у дома и започваш да учиш за входното по химия, защото не разбираш как се поставят тези двойки навсякъде в уравненията - отпред, отзад, отгоре, отдолу. Имаш баба химичка, а хал хабер си нямаш за какво става дума в часа. Покрай химията нямаш време да отделиш за английския и го зарязваш. На следващия ден пък дават преговора по физика, казват дата за входното и като се прибереш, се чудиш какво да правиш с проклетите мегаампери, километри в час, закони на Ом, че формули, превръщане на единици....ееее, то край няма! На всичкото отгоре една година не си учил ни география, ни физика, ни история. Най-забавното е, че историята, която не помниш на български, трябва да разказваш на английски. И така целият ти останал престой в Национална Априловска гимназия ще мине в писане по контурни карти и решаване на химични уравнения. Вместо да отделиш време за езиците, които си избрал, трябва да се занимаваш с клоаката на жабите, която е в края на храносмилателната, отделителната и половата система.
И защо е нужно всичко това? Някой ще обясни ли ЗАЩО? Каква е тази обща култура, която трябва да наизустяваме и да се мислим за глупави, ако не можем да запомним неща, които не ни интересуват и с които никога не сме смятали да се занимаваме? Разбира се, че е хубаво човек да има познания във възможно най-много области и да бъде грамотен, но не е редно 2/3 от програмата да са запълнени с такива неща. Все пак в гимназията трябва да се ориентираме горе-долу какво да правим с живота си. Ами ако мечта от малко дете ми е да бъда писател? Надали назубрените химични свойства на елементите от 1а група ще ме научат да се изразявам. А ако съм искала да бъда готвач? Не виждам как 13-те часа по английски в техническата ще ме научат да готвя. Мисълта ми е, не е ли редно учениците наистина да имат право да избират това, което да учат? Проста примерна система, която би била ползотворна за всички - ти си в езикова гимназия и имаш право да учиш два езика. Избираш примерно между английски, испански, немски, френски, руски и италиански. Избираш си още два предмета, които да изучаваш усилено, например между психология, история, математика, български и там каквото още сложат. Решаваш да учиш английски, френски, български и психология. И ето го, готово! Занимаваш се с нещата, които ти доставят удоволствие и смяташ да вкараш в употреба в живота си, вместо да разказваш за кръвоносната система на рибите. Не е ли справедливо да кандидатстваш там където искаш с това, които ще изучаваш и след това да изучаваш предметите, които наистина искаш? Редно е да живеем в истинска демокрация и всички да имаме право на глас, а не сляпо да следваме наложените ни от някого правила, защото той е преценил, че дадено нещо е по-важно от друго. В училище трябва да ни учат да бъдем различни и да отстояваме себе си, а не да се стремим към предварително показан модел, както и да страдаме, защото се занимаваме с всичко, но не и с това, което ни доставя удоволствие. Така децата намразват училище, защото ги занимават с куп неща, които не ги интересуват и няма нищо от това, което ги влече. Защо не може някой да оправи образователната система, за да могат децата да се превръщат в успели и щастливи хора? Аз лично съм потърпевша, заради отказа си да се занимавам с математика и да уча това, за което всъщност съм в езикова паралелка. Разбира се, заради 2-3 предмета, които ми намалят успеха от 6 на 5 или 4, отстрани ме виждат като тъпо парче, имащо четворки по математика, география и химия и като цяло не се справя в училище. Отличните оценки по БЕЛ и чуждите езици не вършат работа, ако не знаеш климатичните пояси в Европа.

В коментарите пишете вашето мнение по темата, в случая не ми е важно да знам дали съм оформила текста си правилно и  дали звучи увлекателно. Важно е за мен да чуя гледната точка и на други хора, за да знам всъщност дали съм в правото си, а ако не - да знам къде точно греша, за да поправя грешките си. Моля, без хейт, защото както вече казах, просто изразих не много компетентното си мнение на 15-годишна




Гласувай:
4


Вълнообразно



1. germantiger - ...
25.10.2016 23:49
Аз помня времето, когато учехме задължително руски - 74-и набор съм.
Учехме този език, още по-императивно, нагло наложено отколкото днес, който и да е друг.

Вероятно днес се учи английски поради презокеанската ориентация, но и ЗАЩОТО АНГЛИЙСКИЯ Е ЛИНГВА ФРАНКА или едва ли не световен език, койтъо се ползва повече от всеки друг, на повече "локации".

С "две думи" - моята позиция е, че трябва да се учи, но не така прекалено както явно го правят в някои училищя в бг.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dianakstoinova
Категория: Забавление
Прочетен: 5834
Постинги: 1
Коментари: 2
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031